Европейската културна политика вече не се определя само в Брюксел – все по-голяма роля имат местните власти. Кметът на Габрово Таня Христова доказа това по време на високопоставен дебат в ЕИСК, където подчерта, че успешното прилагане на стратегията „Културен компас за Европа“ зависи от активното участие на градовете и регионите. „Културата не е привилегия, а сърцето на обществото и демокрацията“, каза тя, задавайки тона на дискусията за бъдещето на културата в Европа.

Кметът на Габрово Таня Христова изтъкна ключовата роля на местните власти в реализирането на европейската културна политика по време на високопоставен дебат в Брюксел. Форумът, организиран от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), събра представители на институции, културни организации и активисти, за да обсъдят прилагането на стратегическия план на Европейската комисия „Културен компас за Европа“.

„Културата трябва да бъде в сърцето на всеки град, регион и общност. Местните власти не са просто посредници, а реални изпълнители на политиката“, заяви Христова. Тя подчерта, че успешната реализация на стратегията зависи не само от европейските институции, но и от способността на местните власти да интегрират културните инициативи в ежедневието на гражданите.

Планът „Културен компас“ беше представен от Европейската комисия през ноември 2025 г. и има за цел да насочи развитието на културната политика в ЕС чрез четири основни приоритета: укрепване на европейските ценности и културни права, подкрепа за артистите и професионалистите в културата, засилване на конкурентоспособността и устойчивостта на сектора и развитие на международни културни партньорства.

Председателят на ЕИСК Шеймъс Боланд изтъкна, че дори в период на глобална несигурност културата не бива да се пренебрегва. „В трудни времена някои гледат на културата като на лукс или забавление. Аз вярвам обратното – културата ни свързва и ни напомня какво означава да сме цивилизовани“, каза Боланд. Той допълни, че културният сектор създава над осем милиона работни места в ЕС, а компаниите в областта на културата формират над 6 процента от европейските предприятия, като приносът им към икономиката е значителен.

Еврокомисарят Глен Микалеф отбеляза, че културният сектор генерира около 200 милиарда евро годишно и допринася за социалната и икономическата свързаност в Европа. „Когато културата просперира, просперира и Европа“, подчерта той.

Таня Христова акцентира върху териториалния аспект на стратегията и ролята на местните власти като пазители на културните инфраструктури и екосистеми. „Ние сме инвеститори в културата и създаваме условия за развитие на творческите организации. Културата не е отделен сектор – тя е социална и демократична инфраструктура“, каза тя. По думите ѝ, културните инициативи укрепват общностите, повишават доверието между гражданите и насърчават социалната кохезия.

Кметът на Габрово допълни, че достъпът до култура не е достатъчен – важно е гражданите да бъдат активно включени в създаването ѝ. „Гражданите трябва да бъдат не само потребители, а създатели на културно съдържание, което свързва обществото“, каза Христова. Тя призова и за промяна в начина на финансиране на културните инициативи, така че европейските фондове да бъдат по-достъпни и ефективни.

Докладчикът на ЕИСК Лука Жайе подкрепи тези идеи, отбелязвайки, че „Културен компас“ изпраща ясно политическо послание: културата е в центъра на европейския проект и играе важна роля в укрепването на демокрацията, социалната кохезия и устойчивото развитие.

ЕИСК представлява работодатели, синдикати и гражданското общество в ЕС, като предоставя становища, които подпомагат вземането на решения по ключови политики. България има 12 представители в комитета, които участват активно в процеса на консултации по различни области, включително културата.

Становището на ЕИСК по „Културен компас“ показва, че Европа търси баланс между стратегическите цели на политиката и тяхното прилагане на територията, като местните власти играят ключова роля за превръщането на плановете в реалност.